Хранителните разстройства не са свързани само с храната и телесния образ. Те са дълбоко свързани с основни причини като ниско самочувствие, минали травми, междуличностни конфликти и самота. Възниква въпросът: хранителното разстройство води ли до самота или самотата води до хранително разстройство.
Отговорът е: и двете.
Ниското самочувствие е свързано със съпътстващи и последващи чувства на изолация в юношеството и зрелостта. Хранителното разстройство, самотата и други неприятни или болезнени емоции могат да бъдат тригери за някои хора да „бягат от“ или „да търсят“ храната. От друга страна, хранителните разстройства могат да доведат до чувства на различие, недостойнство, безнадеждност, самоотвращение и последваща липса на връзка със себе си и другите, което може да създаде интензивни чувства на самота.
Дистанциране от хора и храна
Едно от най-големите предизвикателства при възстановяването от хранително разстройство е неудобството от присъствие на други хора, когато има храна. Това чувство може да доведе до избягване на важни социални събития като рождени дни, вечери, завършвания, семейни събирания, сватби, работни събития и много други.
Във всяка култура храната е начин за обединяване на хората и много от тези, които се борят с хранително разстройство, се чувстват неудобно около храна в присъствието на други. Избягването на социални събирания, където се сервира храна, може да доведе до тежка самота, която да предизвика ниска самооценка и дори депресия. Изследвания показват, че в сравнение с общото население, хората с хранителни разстройства показват по-голяма социална инвалидност (лоши семейни отношения, лошо представяне на работа), склонност към самоубийство, самота и проблеми с психичното здраве.
Синдром на социално оттегляне
„Трудно ми е да намеря приятели“, „Трудно ми е да се свържа с други“, „Не мога да отида, защото нямам живот и нямам какво да разказвам“, „Никога не знам какво да кажа“, „Хората не ме харесват“ – това са често срещани фрази, които използват хора, борещи се с хранително разстройство. Данните показват, че тези хора страдат в мълчание. Изследователите са открили, че страдащите от хранително разстройство имат ниско доверие в другите, нежелание да споделят лична информация, особено за хранителните си навици, и изпитват висока степен на самота. Тези модели вероятно са част от срама, който изпитват относно своето поведение. Много изследователи и психолози наричат това поведение синдром на социално оттегляне.
Изследванията също така показват, че синдромът на социално оттегляне може да доведе до лошо физическо здраве и увеличена смъртност. Tакива хора е малко вероятно да споделят лична информация с приятели и семейство и в резултат има по-ниска вероятност да търсят професионално лечение за своето хранително разстройство.
Изолация от приятели и семейство
Не само тези, които се борят с хранително разстройство, изпитват изолация. Семейните членове често описват, че са „изгубили“ своя близък поради тежката изолация, предизвикана от заболяването. За съжаление, е обичайно за семейството и приятелите да се чувстват безпомощни, наблюдавайки как техните близки се впускат в нездравословни хранителни навици. Социалната изолация, скриването в банята, притъпените емоции и всякакви тайни водят до разпад на семейните връзки, по-високи нива на разводи и загуба на приятелства.
Разбиране на ролята на изолацията при хранителни разстройства
- Изолацията позволява на човека да се отдалечи от настоящето.
- Изолацията произтича от лични преживявания на срам или унижение и нежеланието да се върне на това място.
- Изолацията поддържа теорията, че „нещо не е наред с мен“.
- Изолацията поражда липса на самочувствие и страх от отхвърляне.
- Изолацията възвеличава уединението и срама.
- Изолацията е нездравословен механизъм за справяне с паника и тревожност.
- Изолацията се възприема като непоносима и не е предпочитанието на човека, който се бори с хранително разстройство.
- Липсата на доверие поддържа изолацията.
Автор: Зорка Дойчинова, Студент, ИУ – Варна
