Aвтор: Проф. д-р Стефка Петрова
Държавните изисквания за здравословно хранене в училищата
България е първата страна в Европа, която въведе законодателни изисквания за осигуряване на здравословно организирано хранене на учениците, това стана още през 2000 г. Тогава беше публикуван и първият сборник с рецепти за училищните столове и бюфети, за да може да бъдат внедрени тези изисквания в практиката. През 2009 г. наредбата беше актуализирана, като се поставиха строги изисквания към качеството на храните, към съдържанието на мазнини, сол и захар в хранителните продукти, влагани в закуските и ястията, въведе се включване на пълнозърнест хляб в менюто, бяха поставени изисквания за минимален асортимент закуски, пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни напитки, натурални сокове, минерална вода, които да се предлагат в училищните бюфети, въведе се забрана за предлагане на пържени храни, солени снаксове, захарни и сладкарски изделия, безалкохолни напитки и др.
Учениците обаче започнаха да си купуват любимия чипс и безалкохолни напитки от близките павилиони, разположени около училищата. Експертната група предвиждаше, че може да има такава реакция и предложи да не се допуска продажбата на забранените храни и напитки в училищата на определено разстояние от тях, но становището на правистите на МЗ беше, че това не може да се приложи. Дали тази ситуация не може да бъде променена при актуализацията на наредбата през 2018 г.?
Констатации на контролните органи и особено сигнали на родители показват, че изискванията на наредбата за предлаганото хранене в училищата често не се спазват – в училищните бюфети пак може да видите мазни и солени снаксове, близалки и безалкохолни напитки.
От 2010 г. се прилага схемата „Училищен плод”, чрез която се осигуряват плодове и зеленчуци за децата два пъти седмично в голям брой училища в страната. За съжаление на много места тази програма се компрометира от предоставянето на децата на некачествени плодове, което е причина те да не ги ядат.
Безплатни закуски за децата в начален курс
Сериозен е проблемът с безплатните закуски за ученици от І до ІV клас (също и в детските градини), които се осигуряват от 2006 г. по Националната програма на МОН за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Доставчикът се определя от директорите на училищата с обществена поръчка. Контролните органи на МЗ не са ангажирани в тази програма, само БАБХ следи за тяхната безопасност. Държавата дава 72 лв. на едно дете за една учебна година, в която има 170 учебни дни. Това прави по 48 стотинки с ДДС на ден. Всяка година родителите поставят въпроса за качеството на безплатните закуски. В социалните мрежи възмутени родители публикуват снимки на закуски с безобразни качество и вид още от 2008 г. С началото на всяка нова учебна година се поставя въпроса за ниското качество на безплатните закуски. Финансирането на програмата и контролът на нейното изпълнение обаче не се променят и проблемите продължават.
Нов рецептурник през 2018
През 2012 г. беше актуализиран сборникът с рецепти в съответствие с наредбата на МЗ от 2009 г., като количеството на мазнини, сол и захар, влагани в закуските и ястията, беше намалено до възможния минимум, изключени бяха рецептите за ястия с колбаси, на десерти с високо съдържание на мазнини и захар, включени бяха допълнителни рецепти с пресни плодове, зеленчуци, мляко и зърнени храни. През 2018 г. ще стартира разработването на нов сборник със съвременни и интересни рецепти, които да привлекат децата да се хранят в училищните столове.
Други фактори, част от проблема с храненето на учениците
Съвременното законодателно регламентиране на изискванията за здравословно хранене на учениците обаче не е достатъчно! Има много други фактори, които са причина нездравословният модел на хранене при децата в училищна възраст да е широко разпространен.
Училищните бюфети често не предлагат разнообразна и привлекателна храна, въпреки че имат възможност за голям асортимент от вкусни сандвичи, пици, баници и палачинки с различни плънки, плодове и ядки, зеленчукови и плодови салати, плодови фрешове, плодове на бройка и много други храни, вкусни и приготвени от качествени продукти, приготвени с малко и качествени мазнини, малко захар и сол. Качествените продукти обаче оскъпяват храната, за разлика от евтините банички, сандвичи и пици извън училище. Децата не избират сандвич с пълнозърнест хляб, защото не са свикнали с него у дома. Бюфетите са задължени да имат определен асортимент, включително пресни плодове и зеленчуци, но това рядко се спазва. Предлага се това, което със сигурност може да се продаде.
В училищните столове се хранят предимно децата от 1 до 4-ти клас, по-големите ученици предпочитат да отидат в близката сладкарница или павилион за бързи храни, защото най-често столовете са в лошо състояние и обстановката е неприятна, а храната не е вкусна. Порочната система на обществените поръчки е една от основните причини храненето в училищата да е непривлекателно за децата. Винаги се избира доставчикът, който предлага най-ниска цена. Но за да бъде вкусна храната, тя трябва да се приготви от качествени продукти, които са по-скъпи. Може да имаме прекрасни рецепти, но системата на столовото хранене у нас е старомодна, от преди 50 години, ученическите столовете не са реновирани от десетилетия.
Липса на обучение за храненето
Децата в България не получават системно и целенасочено обучение по отношение на здравословното хранене. Значителна част от тях нямат здравословен модел на хранене, създаден в семейството. Майките работят по цял ден и много от тях нямат време да готвят, така че повечето от нашите деца не са научени да се хранят със сготвена храна. Масираната реклама на бързите храни също така силно влияе върху хранителното поведение на децата.
Как училищното хранене да стане по-добро? Как да мотивираме по-големите ученици също да избират училищния стол?
Много е важно да се инвестира в създаването на модерни училищни столове, където децата да се хранят с удоволствие.
Да се ангажират фирми с квалифициран персонал, който да приготвя ястия с добър вкус.
Да се извършва постоянен и строг контрол на всички нива по отношение на качеството и разнообразието на предлаганата храна, включително и от училищните настоятелства, и когато има нарушения, да има ефективни мерки.
За автора: Проф. д-р Стефка Петрова е специалист по Хранене и диететика, има и втора специалност по Токсикология. Специализирала е в САЩ, Англия, Италия, Германия и други страни. Проф. Петрова е ръководител и участник в 25 национални и 12 международни научни проекта. Ръководител е на националните проучвания на храненето и хранителния статус на населението в различна възраст; ръководител е на експертната група, която разработва и актуализира физиологичните норми за хранене в България; основен автор е на националните препоръки за здравословно хранене на населението, включително за децата във всички възрастови групи. Проф. Петрова участва в разработване на наредбите на МЗ за здравословно хранене в детските заведения и училищата, основен автор е на Ръководствата за здравословно хранене и Сборници с рецепти за децата в различна възраст (0-3 години, 3-7 години, 7-18 години), одобрени от МЗ за внедряване на наредбите за организирано хранене на децата. Обучава лекари специализанти и докторанти по Хранене и диететика. В продължение на 20 години е била ръководител на направление Храни и хранене, била е заместник директор и директор на Националния център по обществено здраве. Проф. Петрова в продължение на 16 години е била Национален консултант на МЗ по „Хранене и диететика” и представител на България по хранителна политика в Европейското бюро на Световната здравна организация. Многогодишен член на редица международни експертни групи и научни организации, свързани с храните и храненето, член на ръководството на Българското дружество по хранене и диететика.
