Хранителните алергии стават все по-разпространени, особено при децата. Важно е, като общество, да се научим да помагаме на семействата, които се изправят срещу тях. Проблемът не е просто медицински, той има огромен психически и емоционален аспект.
Когато децата имат досег до храна, която може да предизвика алергична реакция, те могат да проявят различни симптоми – от по-леки до много тежки, дори животозастрашаващи. Такава реакция е един анафилактичен шок, който може да причини рязко спадане на кръвното налягане и стесняване на дихателните пътища. Да, хранителната алергия не е само лек обрив или подуване на устните . Никой не може да предвиди колко тежка ще бъде една такава реакция и кога един родител ще види детето си в такова състояние.
Психическото и емоционалното въздействие на хранителните алергии върху родителите е по-голямо от въздействието върху детето
Хранителните алергии и произтичащите от тях реакции могат да имат трайни емоционални и социални ефекти върху семействата. Всъщност те са повече от физическо състояние. Алергиите оказват влияние върху всеки аспект от живота на родителите и децата. Изследванията показват, че често е обичайно родителите да изпитват страх от храна и потенциални алергични реакции.
Аз лично много често по площадки чувам реплики като „От една хапка няма нищо да му стане“; „Какво толкова, всички ядат пакетирани храни“ и др. Но когато детето ти има хранителна алергия, една хапка е много повече от повече, една хапка може да означава живота на детето ти.
Като детски психолог и хранителен терапевт, всекидневно се изправям срещу най-големите страхове на родители и от моя опит, що се отнася до алергиите – родителите са изключително неподкрепени. За тях е много трудно да пуснат децата някъде, без да могат да наблюдават една от „най-елементарните“ (за много хора) дейности в ежедневието.
Психическото и емоционалното въздействие на хранителните алергии върху родителите е по-голямо от въздействието върху малкото дете. Страхът и безпокойството са на едно високо ниво, тъй като семействата в някакъв момент започват да изпитват загуба на нормалността на ежедневието си. Това само по себе си води до промени във вземането на решения за ежедневни дейности и събития като училищни екскурзии; рождени дни; пътувания; хранене на вън; различни развлекателни дейности, дори една разходка в парка.
От друга страна хранителните алергии влияят пряко и на финансовото състояние на семействата. Не само поради възможността за закупуване на храни, много често е нужно единия родител да трябва да съобрази така ежедневието си, че да бъде до детето си на всяко хранене, а това може да коства работата му. Хранителните алергии всъщност могат да бъдат голяма тежест за някои семейства. Тези семейства нямат нужда да бъдат сочени с пръст като странни или забраняващи някакви елементарни неща на децата си. Тези родители не трябва да се оправдават всеки път, когато почерпят детето им на площадката с нещо и изтичат, за да го изтръгнат от ръцете му. Тези родители трябва да бъдат разбирани и подкрепяни, за да бъде по-лесно за тях да бъдат част от обществото.
Децата с хранителни алергии могат да развият много високи нива на тревожност и страх от храната.
За децата, които живеят с хранителна алергия, също е много трудно. Храната е от съществено значение за живота ни и тя трябва да се консумира, за да оцелеем. Представете си, че се страхувате да ядете, както и от това как храната, която опитвате, може да ви нарани? Децата с хранителни алергии могат да развият много високи нива на тревожност и страх от храната.
Докато са по-малки и възрастните отговарят повече за тях, животът с алергия може да бъде малко по-лесен, но все така несправедлив, разбира се. Но при постъпване в училище децата често могат да изпитат безпокойство, че не са наясно кой ще им помогне, ако нещо се случи. Също така, имайки предвид социалния аспект на едно хранене, те просто може да не се впишат социално сред връстниците си, да бъдат подигравани, а проблемът им омаловажаван. В резултат на това детето може да се почувства изоставено и изолирано от приятели, дори самотно или дори без приятели. В някои случаи децата може да са твърде уплашени, за да ядат в училище или където и да е далеч от дома и могат да развият чувство на отвращение към храната.
Нека бъдем толерантни
Като общество е важно да се информираме за хранителните алергии и да не изолираме семействата, които се борят срещу това ежедневно. Нека се стараем да бъдем по-толерантни и да приемаме решенията на родителите, без да имаме нужда да ни се обясняват, само защото не дават зрънчо на площадката или не пускат детето си на поредната екскурзия. Нека научим децата си да бъдат толерантни към различните и как могат да окажат подкрепа. Храненето е колкото нещо много естествено, така и нещо, което може да бъде изключително трудно и натоварващо за родителите.
Автор: Валерия Рачева
Валерия Рачева е детски психолог с близо 14 години практически опит в работата с деца и родители, от които 4 години активно се занимава с хранителна терапия. Валерия е първият в България хранителен терапевт по американската система SOS Approach to feeding. Създател е на „Магията на детството“ – пространство за детско развитие, родителска подкрепа и хранителна терапия.
