Автор: д-р Виолета Снегарова
Въвеждане на млечни продукти
Според водещите педиатрични асоциации въвеждането на мляко в детското хранене става в периода 8-12 месечна възраст. Добре е млечните продукти да се предлагат в малки количества и като разнообразие в диетата, но не й да заместват основно млечно хранене. До навършване на 1 година детето трябва да има поне две млечни хранения с кърма или адаптирано мляко.
Млечните продукти, давани в умерени количества и въведени правилно, определено имат своите ползи за детето. Те трябва да бъдат въведени постепенно и като допълнение към диетата на вашето дете. Сиренето,изварата и киселото мляко могат да бъдат въведени между 8 и 12 месец.
Прясното мляко е най-трудно усвоимият от всички млечни продукти и се въвежда най-късно в менюто на бебето, около 18 месечна възраст. Първоначално, около 10-12 месечна възраст може да бъде въведено като част от десерти (кремчета,грис,мляко с ориз).
Алергия към белтъка на кравето мляко
Алергия към белтъка на кравето мляко (АБКМ) може да се развие във всяка възраст, но най-често се среща при малки деца. Около 2-3% от децата я проявяват като в голям процент от случаите това състояние се „израства“ до около 3-5 годишна възраст. Късното въвеждане на млечни продукти не намалява риска от развитие на алергии, а дори го увеличава.
Млечната алергия е анормален отговор на имунната система на организма към мляко и млечни продукти. Това е една от най-често срещаните хранителни алергии при деца. Кравето мляко е често срещана причина за алергии, но белтъка на козето, овчето и биволско мляко също може да предизвика алергии.
От имунологична гледна точка, АБКМ може да бъде IgE или не-IgE медиирана. IgE-медиираните реакции са по-често срещани и могат да се потвърдят чрез прик тест (проба с убождане) или изследване на серумните специфични имуноглобулини (Ig)E. Не-IgE медиираните реакции се дължат на клетъчен или на смесен (с участието на IgE и на определени клетки) имунен отговор, като те се диагностицират по-трудно.
Алергия към белтъка на кравето мляко може да възникне както при кърмените, така и при изкуствено хранените деца и обикновено се изявява в рамките на първите седмици след въвеждането на краве мляко в храната. Клиничната картина е разнообразна. Проявите могат да бъдат от страна на храносмилателния тракт (50-60%), кожата (50-60%) или дихателната система (20-30%). Те варират от леки към умерени до тежки. Има предположения за наличието на връзка между атопичния дерматит (АД) и АБКМ, но много от случаите на дерматологичното заболяване не са свързани с хранителната алергия. Колкото по-малко е кърмачето и/или колкото по-тежък е АД, толкова по-силно изразена е асоциацията между двете заболявания. Алергичните реакции и към други храни (особено яйца и соя) са чести и могат да се комбинират с проявите на АБКМ. Поради тази причина, всички допълнителни храни трябва да се избягват по време на диагностичната елиминационна диета.
Генетичната предиспозиция, фактори на средата и влиянието на експозицията на алергени в ранните етапи на живота играят роля при развитието на алергия. Все още липсват точни данни за честотата на АБКМ при фамилиите с атопия спрямо семействата без атопия.
Независимо от наличието или не на предиспозиция към алергия, кърменето е най-подходящата храна за всички кърмачета на възраст до четири-шест месеца, дори и за превенция на АБКМ.
При невъзможност за кърмене, алтернативен вариант за превенция на АБКМ при децата с повишен риск, но без клинични прояви на алергия, е използването на частично хидролизирани млека (хипоалергенни формули – НА).
Още за хранителните алергии при децата може да прочетете тук
Лактозна непоносимост при бебета и малки деца
Лактозната непоносимост се среща рядко при бебета. Лактозата е дизахарид, съдържащ се в много храни, основно в млякото и млечните продукти. Под действието на ензима лактаза той се разгражда до галактоза и глюкоза в тънкото черво. Само тези по-малки монозахаридни молекули могат да се абсорбират от организма през стената на тънкото черво. Ако има дефицит на ензима лактаза, то тогава лактозата не може да бъдеразградена и абсорбирана. Така тя остава в червата, където ферментира под действието на нормалните интестинални бактерии.
Първична лактозна непоносимост се развива и в по-късна детска възраст, както и при възрастни. Именно тази форма е с най-висока честота. Ензимната активност е висока непосредствено след раждането и в ранна детска възраст и постепенно намалява, като клинично значима загуба на активността и настъпва най-малко след 7-годишна възраст, обикновено след 20 години. Временен лактазен дефицит може да е налице и при преждевременно родени бебета поради незрялост на ензима. Вторична непоносимост към лактоза се наблюдава вследствие увреждане на тънкочревния епител от друга нокса. Такива са инфекциозни гастроентерити с вирусна, но по-често бактериална и дори паразитна етиология, вследствие на глутенова ентеропатия, автоимунни заболявания на червата (болест на Крон), диабетна автономна невропатия, тумори, произвеждащи хормонално активни вещества – карциноиди, HIV-асоциирана ентеропатия и др.
В заключение можем да кажем, че млечните продукти са важна част от пълноценната диета, тъй като съдържат калций, белтъци, витамини A, B12 и D. При липса на медицински показатели, те трябва да бъдат включени в менюто на вашето дете. Бебетата трябва да консумират пълномаслени млечни продукти, които да удовлетворяват нуждите на подрастващия организъм. Едва след 2-годишна възраст при достатъчно разнообразна и балансирана диета, децата могат да преминат към консумацията на нискомаслени млека.
Повече за автора д-р Виолета Снегарова
Д-р Виолета Снегарова е докторант по хранене и диететика и специализант по гастроентерология към Медицински университет- гр. Варна. Автор е на медицински блог www.medilatte.com . Има над 30 доклада изнесени на международни конференции и е преминала множество следдипломни курсове за повишаване на квалификацията. Д-р Снегарова е член на Управителния съвет на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България (АМХБ), отговарящ за региона на Североизточна България с център гр.Варна.
