Историята на Наталия
През септември 2016 година моят син започна първи клас. Тогава нещо много интересно ми направи впечатление – видях 8-годишни момчета, които хапваха хамбургери в голямото междучасие и момиченца, които хрупаха вафли и всички те бяха извънредно дебели. ДА, не просто пълнички, а ненормално дебели. Вкъщи аз полагах усилия детето ми да се храни правилно. Много често приготвях кутията му с храна за следващия ден, когато всички вече бяха заспали. Но децата, като всички нас, са социални същества и се влияят силно от обкръжението си. Много често се подиграваха на сина ми, че не влиза в лавката и не след дълго той започна тайно от мен да си купува чипсове и кроасани. Говорих с другите родители, че трябва заедно да напишем оплакване и да направим така, че в училищната лавка да няма нездравословни храни, които да изкушават децата. Не получих разбиране, а само съвет, да храня собственото си дете здравословно и да не се бъркам на другите. И тогава осъзнах, че съм сама и неразбрана…
Историята на Екатерина
Много години по-рано обикалях болница след болница с майка ми. Тя страдаше от хронично бъбречно заболяване, което бавно, но неумолимо напредваше, и носеше със себе си допълнителни усложнения… Поредното такова усложнение доведе до неспособността на майка ми да ходи. И то не просто да не ходи, а да не може да стане от леглото, дори само за да отиде до тоалетната. Майка ми е млада, само на 50 години. Какво се случва с човек, който не може да стане от леглото, а трябва да ходи два пъти седмично на хемодиализа, за да живее? (Хемодиализата е метод за изчистване на кръвта от машина, който се извършва в болница.) Последваха много прегледи, ядрено-магнитни резонанси, много средства и лекарски консултации. Общото становище на всички беше: майка ти вече няма да може да ходи. И тогава с майка ми и брат ми, който буквално я носеше на ръце, отидохме при лекар-диетолог. Лекарят е един от тези видове, който излиза от общоприетите рамки на обществото, лекар с по-различно мислене, лекар който знае, че връзката между храната и здравето е основополагаща. И колкото и да е странно точно този лекар направи така, че майка ми да проходи! Въпреки всички други мнения. И не само това. Направи така, че майка ми да живее с хемодиализа дълго време след средностатистическата преживяемост.
Аз съм човек, който няма нужда да чака, да бъде убеждаван! Когато видя, че нещо работи, че има смисъл и дава резултат, аз буквално се хвърлям в него. Казвам хоп и скачам. Посещението при този лекар обърна живота ми. Започнах да ходя редовно при него – като ученик. Изчетох купища медицинска литература и книги, свързани с храната. Смених рязко и категорично начина на хранене в семейството си. И то не без сътресения, най-вече свързани със съпруга ми ;). Заедно с него започнахме и собствен бизнес, свързан с хранене. И въпреки всички промени, аз виждах огромното влияние на външната средата върху децата ми. И докато често за другите стига да си излеят гнева пишейки, най-вече в поредната фейсбук група, за мен е най-важно да действам!
Историята на Станка
2012 е годината, която винаги ще помня. Първо, защото през май същата година се роди дъщеря ми и второ, защото в края на същата тази година, покрай вълненията ми свързани със захранването й, осъзнах колко зле се храним аз и съпруга ми. Искахме да възпитаме у детето ни здравословни хранителни навици, а нашите изобщо не можехме да наречем такива. С малки стъпки започнах да променям начина ни на хранене, да се замислям каква храна купуваме, консумираме.
През пролетта на следващата година се сблъсках челно с диагнозата автоимунно заболяване. Не можех да повярвам, че това ми се случва. За пореден път осъзнах колко е важна храната и как здравето ни е в пряка зависимост с храната, която ядем. Започнах да търся начин да подобря здравословното си състояние посредством храната.
Няма как да пропусна момента с тръгването на дъщеря ми първо на ясла, а след това и на детска градина. Момент, от който буквално бях ужасена, защото не харесвах храната, която се предлага там. Затова записах детето си в детско заведение, където имах възможност да й осигурявам домашна храна. Благодарна съм, че имах шанса и възможността да го направя. В същото време ясно осъзнавах колко е несправедливо и , че не е редно да се спасяваме поединично, защото всяко дете има право да получава добра храна. Това ме мотивира да стана посланик на глобалната инициатива Food Revolution на известния готвач Джейми Оливър и да влагам време и енергия в популяризирането на здравословното хранене сред деца и възрастни.
В началото на 2017 видях статията-призив за подкрепа в Деня на революцията в храненето в блога на Маги Пашова и без да се колебая й изпратих мейл.
Как се случи всичко?
И така се осъществи първата ни виртуална среща. Малко по-рано двете, Екатерина и Наталия, се бяхме свързали с Маги (блогър и автор на книга за детското хранене с много последователи) и бяхме дискутирали какво да направим, за да променим нещата в България. Запознахме се с целите на глобалното движение на Food Revolution на Джейми Оливър и се свързахме с Ели, посланик на движението в България. Заедно решихме да организираме Food Revolution Day (Денят на революцията в храненето).
След като Маги публикува в блога си статията „Food Revolution Bulgaria. Ще участвате ли?“ в рамките на един ден получихме стотици мейли и съобщения във фейсбук. Оказа се, че не сме сами. Към малкия ни виртуален екип се присъединиха Анна и Елена от Варна, Сибел и Бахар от Кърджали, Дорина от Пловдив, Елина и Анелия от Бургас, Мирослава и Кремена от Стара Загора, Весела от Велико Търново, Албена от Монтана, Ина от Русе. Заедно успяхме да организираме най-мащабния Food Revolution Day правен някога в България! Така през 2017 година „Денят на революцията в храненето“ обхвана 1000 деца, а през 2018 година – 3000 деца в цялата страна.
Въпреки еуфорията от организираната кампания и широкия отзвук, всички бяхме наясно, че с едно събитие в годината нищо няма да променим. Затова на 1 юни 2017 година учредихме Фондация „За храната“, която да бъде обединител на всички хора в България, които ги е грижа за детското хранене и здраве – лекари, диетолози, шеф-готвачи, кулинарни експерти и блогъри, родители, учители и много други.
Всички ние сме мотивирани от единственото желание децата на България да бъдат здрави. Да знаят коя е истинската храна, от къде идва и защо им носи здраве. Вярваме, че родителите, бабите и дядовците имат нужда от информация и подкрепа, за да правят правилния избор за хранене на децата си. Искаме да подпомогнем учителите с образователни материали, за да могат по-лесно да комуникират с децата по темата за тяхното здраве.
А философията за храненето може да бъде много простичка – повече плодове и зеленчуци, по-малко тесто и захар, повече домашно приготвена храна, споделена със семейството, по-малко полуфабрикати в лъскави опаковки.
За нас най-голямото щастие са малките блеснали очички, когато предложиш на детето пръчици морков с хумус и то ти каже: „Искам още!”
Доброволчеството, в комбинация със служебни задължения и семейни грижи, е много тежко изпитание за всеки човек, особено за една майка. Много често лишаваме собствените си деца от внимание и грижа, за да осъществяваме каузата си. Но взаимната подкрепа и мотивация, която си даваме в екипа, вярата че правим нещо добро за бъдещето на България в лицето на българските деца, ни помага да вървим напред.
Понякога сами си казваме „ние сме луди“ и после се хвърляме да осъществим идеите си в невероятно кратки срокове и дори без бюджет, но с огромното желание и вяра. Вярата, че заедно ще успеем и ще направим нужната промяна!
