Повишаване на нивото на затлъстяване и наднормено тегло при българските момчета
В края на 2018 излезе поредният доклад на Инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването при децата (COSI). Докладът се основава на специално разработена система с общи за всички страни измервания на хранителните навици, физически данни и начин на живот при децата. Вече 10 години над 300 000 деца в Европа биват включени в тези проучвания. С помощта на тази система се създава единна обща европейска база данни за разпространението на затлъстяването и наднорменото при деца на възраст между 6-9 години. Осъществява се мониторинг на детското развитие, определят се основните рискови фактори, свързани с храненето и начина на живот на децата в семейната и училищна среда. На всеки 3 години СЗО, на базата на данни предоставени от съответните национални изследвания в различните страни публикува обобщени доклади, а събраната информация служи за определяне на европейските и националните политики в областта на храненето, създаване на стратегии и различни програми, които да способстват за подобряване на здравето при децата.
Наднормено тегло и затлъстяване 2015-2017 година. Тенденции
За никого не е тайна, че затлъстяването е един от основните здравословни проблеми не само в Европа, но и в целия свят. И също така не е тайна, че неговото разпространение е неравномерно в отделните страни и при различ-ните възрастови групи. Затлъстяването при децата е заболяване, което се дължи на комплекс от фактори, с широк спектър на здравословни и социални последствия, вклю-чително риск от преждевременна смърт и различни видове увреждания на по-късен етап от живота.
Какво се е променило за 10 години изследвания?
От своето стратиране през 2007 година на базата на Инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването при децата са направени 3 изследвания в 12 страни.
Наблюдава се значителен спад на затлъстяването и наднорменото тегло в страни като Гърция, Италия, Португалия и Словения. Намаление на разпространението има в страни като Ирландия, Испания, Белгия. В Чехия и Норвегия не се наблюдават изменения, но в страни като България, Латвия и Литва има увеличения на затлъстяването. В България то е при момчетата, а в Латвия при момичета, в Литва: и при момчетата, и при момичетата.
Допълнително към измерванията на физическите данни на децата, чрез които се изчисляват нивото на наднормено тегло и затлъстяване, чрез въпросник се събира и информация, предоставена от родителите, за различните хранителни и битови навици на децата, участващи в изследването. Такива като предпочитания на храни, свободно време и различни активности: спорт или просто игра навън.
Хранителните навици
Хранителните навици са в основата проблема затлъстяване и наднормено тегло. Ето защо изследването и събирането на данни за тях е от решаващо значение при създаването на политики, препоръки на хранене и стратегии за борба и превенция с тези заболявания. Отново за никого не е тайна, че средата, в която децата растат през последните десетилетия е среда на лесно достъпните храни, които са със слаба хранителна стойност, ниска цена и широко разпространение, и са предпоставка за увеличаване на теглото при децата.
Не е тайна и че редовната закуска, ежедневната консумация на плодове и зеленчуци и ограниченото потребление на сладки и солени храни, джънк и снакс, преработени месни продукти, газирани безалкохолни напитки, намаляват риска от наднормено тегло и затлъстяване.
Според доклада над 90% от децата закусват всеки ден в страни като Дания, Ирландия, Португалия и Испания. В България те са 78%. Останалите са разпределени почти поравно между 4-6 седмично и 1-2 пъти.
Над 60% от децата консумират всеки ден плодове в страни като Дания, Ирландия, Португалия, най-нисък е процента в Литва и Латвия. В България всеки ден плодове ядат около 35% от децата, а само 5% от нашите деца ядат плодове веднъж или по-малко от веднъж седмично. Зеленчуци над 45% всеки ден ядат децата в Дания, Ирландия и Италия, в България – 27%, а 8% консумират само веднъж седмично или въобще не консумират.
За съжаление България, заедно с Румъния, са водещи в консумацията на различни джънк храни, снаксове или храни с високо съдържание на захар и сол. Повече от три пъти седмично. Процентите са съответно 26% и 22%. По-малко или веднъж седмично консумират в Дания, Литва, Латвия, Португалия и Полша. В България 45% от децата консумират такива храни само веднъж седмично.
Газирани и безалкохолни напики с високо съдържание на захар повече от три пъти седмично консумират 18% от българските деца, а по-малко или веднъж седмично 65%.
Физическа активност и свободно време
Моделите на физическата активност са пряко свързани с енергийния дисбаланс, който води до появата на затлъстяване и наднормено тегло. Активната игра, разходки, каране на колело и практикуване на спорт са от основно значение за физическото и ментално здраве на децата като редовната физическа активност се свързва с понижаване нивата на затъстяване и наднормено тегло. СЗО препоръчва поне 60 минути активо физическо натоварване на ден, но само малка част от децата наистина го правят. Придвижването пеша или с колело до и от училище се смята за високо ниво на физическа активност, но това не е често срещано явление. Само в Испания и Румъния над 50% от децата се придвижват по този начин. В България това са 45%.
Поне 1 час всеки работен ден в активна игра прекарват над 90% от децата в Литва, Румъния и Чехия, където процентът е 98%. В България товаса 90%. През уикенда 1 час на ден играят навън 98% от българските деца. Активно спортуват поне два часа седмично 59% от българските деца, а 38% от тях не посещават и не практикуват никакъв спорт.
Тревожен факт е, че децата прекарват голяма част от времето си в гледане на телевизия или използване на някакво електронно устройство, което води до заседнал начин на живот и е пряко свързано с повишаване на нивата на затъстяване и наднормено тегло. В някои дъжави дори се създават специални насърчителни и обучителни програми за родители, които да спомагат ограничаването на тези навици.
Друг не по-малък проблем е недоспиването, който също е предпоставка за повишаване нивото на затлъстяване и наднормено тегло.
Най-малко по два часа през уикенда 83% от българските деца прекарват пред тв или електронно устройство, а 48% по два часа всеки ден през седмицата. Най-малко пред седмицата децата на Франция – 30%, Португалия и Испания по 22%, а най-много в Дания, Хърватска и Полша.
Най-много по 11 часа спят децата в Ирландия и Дания, в България те са 4%, 85% от нашите деца спят около 9 часа.
