Автор: Проф. д-р Стефка Петрова
Храната, като основен фактор за здравословното развитие на децата
И тази година България се присъединява към глобалната инициатива за пълноценно и здравословно детско хранене на популярния английски готвач Джейми Оливър „Ден на хранителната революция“. Това става по идея и с усилията на български майки, които не само организират, но и участват в редица събития в страната за промоция на здравословно хранене сред децата, особено на консумацията на плодове и зеленчуци. Убедена съм, че активното отношение на родителите към храненето на децата е не само основен фактор за доброто им хранене у дома, но също така e нужната подкрепа на усилията на специалистите да направим организираното хранене на децата по-здравословно.
„Денят на революцията в храненето“ е кампания, но всяка стъпка за подобряване храненето на децата е полезна. Такива кампании са важни, за да се обърне внимание на родителите и на цялото общество към проблемите на детското хранене и нарушенията в здравето, свързани с тях.
Както недохранването, така и прекомерното и небалансирано хранене имат ключова роля за здравето и развитието на децата. Недоимъчното хранене води до хранителни дефицити, забавяне и нарушения в растежа и развитието на децата, нарушаване в имунитета и увеличаване заболеваемостта от инфекциозни болести. Прекомерното хранене и свързаният с него излишен прием на енергия, особено когато е съпътствано от ниска физическа активност води до свръхтегло и затлъстяване при децата, проблем, който се установява с нарастваща честота през последните десетилетия.
Епидемия от затлъстяване в резултат на неправилното хранене
Понастоящем, епидемията от затлъстяване още от ранна детска възраст е едно от най-сериозните предизвикателства за общественото здраве. Затлъстяването при децата води до рискове за здравето и развитието им в детска възраст, като ранна поява на високо кръвно налягане и висок холестерол, инсулинова резистентност и диабет тип 2, ставни, дихателни и чернодробни проблеми, нарушения в психичното здраве (ниско самочувствие, депресия, хранителни разстройства, проблеми в училищното обучение), свързани с нарушено социално, физическо и емоционално функциониране. Затлъстелите деца има по-голяма вероятност да останат със затлъстяване в зряла възраст с увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет, метаболитен синдром, ракови заболявания и др. При начало на затлъстяване в детството, в по-късна възраст то се проявява в по-тежка степен, рисковете за здравето, свързани със затлъстяването са по-чести и се третират по-трудно.
Небалансираният хранителен прием, който при децата най-често се проявява със свръхприем на мазнини и добавени захари, и недостатъчен прием на витамини и минерални вещества, увеличава риска както от наднормено тегло, така и от дефицити от незаменимите за развитието и здравето витамини и минерали. През последните десетилетия се наблюдава така нареченото „двойно обременяване със здравен риск“ на децата, което означава, че част от тях са с недоимъчно хранене и сериозни хранителни дефицити, а от друга страна значителна част са с наднормено тегло и затлъстяване.
Ниската физическа активност е не само важен фактор за наднормено тегло при децата, но оказва отрицателни въздействия върху техния растеж и развитие, върху функционалното състояние на дихателната и сърдечно-съдовата система. Редовната физическа активност при децата води до оптимална костна минерализация, подобрява мускулната маса и издържливост и намалява риска от остеопороза в напреднала възраст. Редовната физическа активност през детството създава добра координация и контрол на движенията, подпомага развитието на моторни и психосоциални умения, подобрява познавателните функции и самооценката на децата.
Болестите на съвремието имат пряка връзка с храненето
Съществуват убедителни доказателства за ключовата роля на храненето през ранния живот за метаболитно програмиране на физическото и интелектуално развитие на децата, за метаболитно програмиране на риска от хронични заболявания като затлъстяване, диабет, хипертония, сърдечно-съдови болести, алергии, автоимунни заболявания. Промените в развитието, предизвикани от храненето през първите 1000 дни от живота (от зачеването на плода до навършване на 3-годишна възраст) имат дълготраен ефект и повлияват метаболизма и здравето не само в детството, но и много десетилетия по-късно.
Пълноценното, разнообразно и адекватно хранене, регулярната физическа активност на децата в ранна и предучилищна възраст са не само предпоставка за тяхното здраве, нормален растеж и развитие, но са и основни фактори за създаване на здравословен модел на поведение.
Храненето, хранителният статус и физическата активност на децата в училищна възраст имат важна роля за нормалното полово развитие и съзряване, за адекватно развитие на нервната система и интелекта, които продължават до 14-15-годишна възраст, за утвърждаване на здравословен начин на живот, който намалява здравните рискове в по-късна възраст.
Храненето в детската възраст се подобрява, но не достатъчно
Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) провежда мониторинг върху храненето и хранителния статус на населението от 1997 година като осигурява данни за проблемите, тяхната честота, тежест и тенденции. Националното проучване, проведено през 2014 г. при лица над 1-годишна възраст показва, че при децата до 7 години храненето има положителни тенденции в сравнение с това, установено при проучванията през 1998, 2004 и 2007 г., като най-добри резултати се наблюдават по отношение на консумацията на плодове и зеленчуци, която достига препоръчителния среднодневен прием. Разбира се, има още редица проблеми за решаване – недостатъчна консумация на мляко, млечни продукти, пълнозърнести храни, риба. Честа е консумацията на тестени, сладкарски, захарни и шоколадови продукти, на храни с високо съдържание на мазнини и сол. Установено е, че 54% от децата на 1-2 години и 87% от децата на 3-6 години не приемат достатъчно калций. Въвеждането на наредби на МЗ с изисквания за здравословно хранене на децата в детските заведения през 2011 и 2013 г., подкрепени от наредбата на МЗХ относно качеството и безопасността на предлаганите храни в тях (2011 г.), подобриха храненето, предлагано от детските кухни, детските ясли и градини. Констатации на контролните органи и особено сигнали на родители обаче показват, че тези наредби нерядко не се спазват от фирмите, осигуряващи хранене на децата. За подобряване консумацията на плодове и зеленчуци допринася и приложението на схемата „Училищен плод”, осигуряваща от 2010 г. 2 пъти седмично плодове и зеленчуци за децата в голям брой детски градини и училища в страната. За съжаление на много места тази програма се компрометира от предоставянето на децата на некачествени плодове, което е причина те да не ги ядат.
За значителна част от децата се установява нездравословен модел на хранене – висок прием на мазнини, нисък прием на растителни влакнини, недостатъчен, рисков за дефицити прием на редица витамини и минерали – витамини от група В, витамин А, Е, калций, желязо, магнезий и цинк. По-голяма част от децата са с висок прием В България храненето на децата в училищна възраст има най-сериозни проблеми. Последното национално проучване през 2014 г. показа, че при всички възрастови групи на учениците, консумацията на мляко, риба и пълнозърнест хляб е ниска, честа и висока е консумацията на колбаси, на захарни, шоколадови и сладкарски изделия, на чипс и други снаксове с високо съдържание на сол и мазнини. Ежедневно плодове и зеленчуци консумират само 45% от децата, а при 1/3 от тях се установява висока честота на прием на безалкохолни напитки със захар и/или подсладители, като количеството им сериозно нараства с увеличаване на възрастта. на сол. Широко се консумират храни, съдържащи частично хидрогенирни растителни мазнини, източници на индустриално получени транс-мастни киселини (сладкарски и тестени изделия, снаксове, бързи пържени храни). През последните години се установи нов проблем в храненето на децата в ученическа възраст – честа консумация на енергийни напитки при значителна част от тях. От всички изследвани деца на възраст 14 -18 години през 2014 г. 13% са с умерена хронична консумация на енергийни напитки (прием от 1 до 4 пъти седмично), а 9% са с висока хронична консумация (5 дни седмично и по-често). Това нарежда българските тийнейжъри на 4-то място в Европа по консумация на високи количества енергийни напитки.
Децата не знаят как да се хранят здравословно и не се движат достатъчно
МЗ прилага наредба за изискванията за здравословно хранене в училищата от 2009 г, има публикуван актуализиран сборник с рецепти за внедряването на тази наредба от 2012 г.. Явно е обаче, че изискванията не се спазват.
Проблемите в храненето на децата от ученическа възраст отразяват:
· липсата на адекватни условия за здравословно хранене в училищата и на ефективен контрол;
· липсата на обучение на децата на здравословно хранене в училищата, което е причина голяма част от тях да не могат да направят самостоятелен здравословен избор на храни;
· установеното голямо влияние на масовата реклама на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар върху хранителното поведение на децата;
· липсата на здравословен модел на хранене в значителна част от семействата в България.
Наред с нездравословния модел на хранене при значителна част от децата се установява ниска физическа активност. Проведените проучвания през последните 15 години показват, че в много училища в страната няма добра организация на часовете по физическо възпитание и те не осигуряват нужното ниво на двигателна активност. В значителен брой общообразователни училища часовете по физическо възпитание/ спорт се провеждат нередовно. Националното проучване на храненето и хранителния статус на учениците в България през 2011 г. установява, че само 43% от момчетата и 27% от момичетата имат умерена до интензивна физическа активност съгласно препоръките (поне 60 минути ежедневно), което включва и часовете по физическо възпитание в училище. Същевременно, средно 42% от децата в ученическа възраст прекарват в седнала/легнала поза 5 и повече часа ежедневно извън учебните занятия, основно пред компютъра и телевизора. Националното проучване от 2014 г. показва задържане на тенденцията за обездвижването сред децата. Установява се, че само 36% от учениците на 10-18 години са физически активни почти всеки ден. Всяко трето дете спортува рядко или въобще не се занимава със спорт, като делът на момичетата е близо 2 пъти по-висок от този на момчетата. Над 40% от децата съобщават, че не спортуват, тъй като нямат желание, но 25% от тях, защото нямат условия за това на близко разстояние.
Ниската физическа активност и нездравословният модел на хранене при децата са основни рискови фактори за епидемията от свръхтегло и затлъстяване в детска възраст, която се наблюдава през последните десетилетия във всички страни в света, включително в България.
Данните от националните седем проучвания, проведени от НЦОЗА, МЗ и РЗИ върху храненето и хранителния статус на различни възрастови групи от децата, проведени в периода 1998 – 2014 г. показват висока честота на свръхтегло и затлъстяване от най-ранна детска възраст.
При националното проучване през 2014 г. е установено, че децата на 1-4 години са с 5% затлъстяване, а проучването през 2007 г. е показало затлъстяване в тази възраст 2.7%.
През 2014 г. при децата от 5 до 18 години с наднормено тегло са общо 30.1%, включително 19.8% със свръхтегло и 10.3% със затлъстяване. Момчетата на 10-13 г. са най-рискова група, като при тях затлъстяването е почти 20%.
Проучванията, проведени при децата в ученическа възраст показват тенденция за значително увеличаване на свръхтеглото и затлъстяването във всички възрастови групи в периода 1998 г. – 2011 г.
Националното проучване, проведено през 2013 г. при деца от първи клас на 7-годишна възраст за пръв път открива тенденция за намаляване на затлъстяване при момчетата и задържане на честотата на свръхтегло и затлъстяване при момичетата. Националното проучване през 2014 год. показа, че има тенденция за намаляване на затлъстяването при децата на 7-9 г. и 14-18 г. в сравнение с установеното през 2011 год., като затлъстяването при децата на 7-9 години е намаляло от 18.5% на 13.2%, а при учениците на 14-18 години от 7.9% на 5.6%. При децата на 10-13 години се установява задържане в честотата на затлъстяването (14% през 2011 г., 15% през 2014 г.). Липсата на увеличаване на физическата активност на децата в ученическа възраст е основание да се приема, че намаляването на честотата на наднормено тегло се дължи основно на понижаването на енергийната стойност на консумираната храна, което се установява през 2014 г. Нездравословният модел на хранене в рамките на този по-нисък енергиен прием при децата (висок прием на мазнини, недостатъчен прием на растителни влакнини и на голям брой витамини и минерали) обаче значително редуцира благоприятния здравен ефект от намаляването на затлъстяването.
Честотата на свръхтегло и затлъстяване сред децата в България, установени в националните проучвания до 2011 г. нарежда страната ни на предни позиции по този показател сред страните в Европа на базата на данните, получени до 2012 г. – от 3-то до 7-мо място в зависимост от възрастта и пола.
Поднорменото тегло също е проблем
Едновременно с наднорменото тегло, в ранна детска възраст съществува проблем с наличието на относително по-голяма честота на поднормено тегло и изоставане в растежа на децата при част от децата. Независимо от сравнително добрите средни характеристики на храненето и растежа на малките деца, съществуват големи различия в храненето им в зависимост от социално-икономическия статус на техните родители. При по-големите деца (5-18 години) те обичайно са в границите на нормалната честота (до 2.5%).
През последните години се установява висок процент деца над 10-годишна възраст с нарушения в хранителното поведение и риск за хранителни разстройства (анорексия и булимия нервоза, хиперфагия – пристъпи на неконтролиран глад и прекомерно хранене), които създават сериозни здравни рискове. Националното проучване през 2014 г. показва увеличаване на проблема в сравнение с данните от проучването през 2011 г., когато са изследвани за пръв път. Нарушения в хранителното поведение се откриват при 30% от момичетата и 27% от момчетата на 10-18 години. Основен проблем се оказва неконтролираната хиперфагия, която значително допринася за наднорменото тегло. Самопредизвикано повръщане за контрол на теглото, прием на слабителни/ диуретици /хранителни добавки, които създават сериозни рискове за здравето се практикуват от 1.2-6.2% от всички изследвани деца, както от тези с наднормено и ниско тегло, така и от децата с нормално тегло, най-често от момичетата на 14-18 години.
При значителна част от българските деца съществуват нездравословен хранителен модел, ниска физическа активност, наднормено тегло и затлъстяване, нарушения в хранителното поведение и риск от хранителни разстройства. Ето защо, храненето на децата трябва да е в центъра на вниманието на родителите, на специалистите, на държавата и цялото общество. Средствата, осигурявани от държавата за намаляване на рисковите фактори за здравето и превенция на заболяванията обаче са крайно ограничени и недостатъчни.
Трябва да полагаме всички усилия да подобряваме храненето и да намаляваме обездвижването на децата. Родителите могат да участват в контрола на организираното хранене на децата, да се включват в инициативите за осигуряване от държавата на условия за здравословно хранене и адекватно физическо възпитание и спорт на децата в детските заведения и училищата. Аз вярвам, че когато се обединят усилията на родителите и на специалистите можем да сбъднем това.
